От известно време ползвам едновременно Виста и Офис 2007. Значи съм на върха на технологичната вълна. Много хубаво, но от това никак не съм щастлив. Общото ми впечатление от Офис 2007 е полуотрицателно заради панделката му (ribbon).

Панделката е една многосъставна лента, която заменя лентите с бутоните, използвани досега в предишните версии на Офис. Панделката изглежда ето така:

Снимка 1: Уърд в Офис 2007 – панделката е в горната част на екрана и представя командите групирани и добре видими

Съставена е от няколко насложени една върху друга ленти. Много прилича на предишните ленти с бутони (тулбари), но за разлика от тях:

• В един момент може да се вижда само една лента.
• Лентите са организирани по начин, който според Майкрософт следва логичния път в съставянето на един документ – нещо от рода на писане, вмъкване, подреждане, слагане на препратки и преглед.
• Лентите имат различни имена от имената на менютата, използвани досега.
• Лентите не може да се преподреждат, не може да се пипат и елементите в тях – както са предложени, така се и ползват.
• Не може да се скриват ленти или отделни техни бутони. Може обаче да се скрива цялата панделка.
• Имената и иконите на бутоните не може да се променят.
• Бутоните са по-едри и по-картинни от използваните досега и са организирани в обособени групи.
• Клавишният достъп (Alt+буква) е изцяло сменен и като увеличен като стъпки. Например за командата специално вмъкване (paste special) се използваше Alt+S+E, сега вече е Alt+H+V+S. Запазени са старите комбинации обаче – стига да помниш комбинациите.
• Потребителски менюта и ленти не се поддържат, а ако има такива, които хората са си направили в предишни версии – сори, не ги показваме.

Единственото нещо, което може да се нагажда към нуждите на потребителя и да му се добавят и махат бутони е една лентичка в заглавната лента – в дясно от голямото кръгло копче в горния ляв ъгъл. Тази лентичка разбира се е с ограничена вместимост от десетина команди и както добре се вижда съм се постарал да я запълня.

С горепоказаната кордела, често седя и търся. Търся къде е копчето, от което да направя някакво действие – например да сложа номера на страниците. След като прецъкам всички ленти, стигам до F1 (копчето, което вика помагалото) и продължавам да търся. В много случаи успявам да намеря каквото ми трябва, но и помагалото и начинът на работа на някои команди са стъпка назад в потребителското взаимодействие.

Снимка 2: Уърд в Офис 2003 – има лента с меню и различни ленти с бутони

За сравнение, във версия 2003 нещата изглеждат така:

• В един момент може да се виждат няколко ленти. Всяка лента се управлява независимо от другите.
• Бутоните в лентите са организирани по предназначение – за редактиране, за писане, за графики и така нататък.
• Лентите са различни от менюто, но работят в синхрон – едни и същи команди могат да се появяват и на ленти и в менюто
• Лентите може да се преподреждат всякак и да се слагат на различни места – в примера горе, непосредствено под менюто има три ленти, а в дъното има още две.
• Може да се скриват ленти или отделни техни бутони.
• Бутоните са обособени в групи.
• Имената и иконите на бутоните може да се променят. Може да се избира дали един бутон да се показва с икона или без.
• Потребителите могат да си правят ленти и менюта – например, на снимката, в лентата с менюта – Styles и Bullets.

(не)Повече екранна площ

На няколко пъти четох, че корделата подобрила използването на екранната площ. Искрено вярвам в това, защото знам как изглеждат екраните на мои колеги и на клиенти, при които съм ходил. Често имат пуснати по десетина ленти. От бутоните по тези ленти вероятно ползват около 20% и за полезната площ остава по-малко от половината екран. Проверих какво се получава при мен:

• височина на панделката в Офис 2007 – 114 пиксела,
• обща височина на лентите и менюто в Офис 2003 – 78 пиксела.

Двете снимки, показани по-горе са направени на двата компютъра, които ползвам – служебния и домашния. При еднаква широчина на екрана, стария ми Офис бие новия с 36 пиксела – ще рече, че Офис 2007 ми губи с 50% повече екранна площ от Офис 2003.

И какво се получава – новото, което трябва да е по-добро всъщност не е, защото е различно, неудобно, непознато, не може да се пренарежда, а освен това, за награда, заема повече място. Как да му се зарадваш тогава!

Идеята да се даде на начинаещите потребители структуриран подход към започване на работата с продукта е прекрасна – инструментите са групирани по предназначение. Но какво се случва с потребители, които от години ползват продукта, наредили са си нещата по определен начин, знаят ги къде са, оптимизирали са си лентите така, че да им показват само неща, от които имат нужда? Отново съм прецакан (за кой ли път).

Едва ли е толкова трудно да се позволи пренареждането на лентите. Очаквам следващият Офис да го позволява, а дотогава вероятно ще посвикна с корделата – с всичко се свиква.

Приказка за кухнята

Младо семейство си търсело апартамент (осигурили са парите някак – няма да се отклоняваме сега с тях). При един оглед попаднали на нов апартамент – обзаведен. Имал си и кухня. В нея нещата били подредени в отделни шкафове според вида им и начина на ползване. Всички чаши в един шкаф – за чай, за кафе, за вино, за ракия, за уиски, за шампанско – разделени по вид и чудесно обозначени. Няма значение за какво са и колко често се ползват, те са само в един шкаф и могат да стоят само там.

В другия шкаф се намирали подправките – сол, оцет, чубрица, кетчуп, бахар, соев сос, ванилия, индийско орехче (без него не може, въпреки, че така и не знам за какво се ползва) и каквото там още се сетите. Отново всичко било в този шкаф, отново правилно разделено и добре обозначено и отново не можело да се мести.

И така си имало отделни шкафове за чинии, за тави и тенджери и накрая неща за почистване. В единия край на кухнята имало и едно рафтченце, на което можело да се извадят десетина неща: чаши, подправки, чинии, тави, препарати за миене. Всичко останало си стояло в шкафовете, както е подредено от предишния собственик (или от фирмата, обзавела апартамента, ако тази линия повече ви се услажда).

Това, че кухнята е подредена е прекрасно – имало много благоприятно въздействие върху решението на младите да купят. Пляснали с ръце, прегърнали се, усмихнали се и купили. В началото всичко било много удобно. Не познавали кухнята и си намирали нещата от първа необходимост сравнително лесно и удобно. Понякога преравяли целите шкафове търсейки нещо – картофобелачката например. Налагало им се и да ползват указанията за подредбата на шкафовете. В тях нямало показалец, така че не можело да се види дали има думата картофобелачка. Имало си обаче какичка търсачка, в която можело да се търси.

Та един ден съпругата искала да направи вкусна мусака с картофи и искала да ползва картофобелачка. Попитала търсачката „Какичко, къде е картофобелачката?“ Търсачката първо предложила да каже къде се намират картофите (което съпругата знаела). След това търсачката предложила да обясни как се белят картофи (което съпругата също знаела) и още веднъж как се белят картофи с машина (от което жената не се интересувала). Следвали теми като обяснения за ползата и вредата от беленето на плодове и зеленчуци, беленето на краставици, моркови, патладжани и други полезни храни. Нямало нищо за местоположение.

От нямане какво да прави, съпругата преровила шкафовете, но не намерила картофобелачката и пак се върнала със същия въпрос към търсачката. Какичката пак предложила същите отговори. Решила съпругата да пробва с най-близкото – как се белят картофи – като почнала да чете указанията за белене на картофи, една от стъпките казвала откъде да вземе картофобелачката. Мусаката била приготвена навреме.

Така младите се справяли доста успешно. След време вече знаели кое къде е и почнало да им се иска да правят малки размествания. Единият шкаф бил много близо до мивката и им се щяло там да сложат чинии, чаши и тави, които ползват ежедневно – щяло да им е по-удобно. Не можело. Искали да сложат оцета и олиото в шкафа под мивката, защото там по-лесно се почиства, а олиото е мазно и често под него се омазнявало. Не можело. Искало им се да разделят тавите от тиганите – не можело. Искало им се хлябът да стои на по-лесно място, защото непрекъснато го ползват – не можело.

Вече като влезели в кухнята често им се доревавало и им се дощявало да си идат в старата квартира, където кухнята била по-малко лъскава и солницата не пускала солта на различни дози, но поне можели да я сложат където си поискат. Но къщата, където била старата им квартира била съборена, за да се построи на нейно място нов блок с още прекрасни апартаменти с обзаведени кухни.

• Ръсел Уилсън (Russel Wilson) не харесва панделката http://www.dexodesign.com/2007/08/why-microsofts-ribbon-sucks.html
• Дженсен Харис (Jensen Harris), свързан с разработката на корделата, смята, че тя пести място – http://blogs.msdn.com/jensenh/archive/2006/04/17/577485.aspx
• Крис Бърнард (ударениет опада на а-то; Chris Bernard, Microsoft, User Experience Evangelist) твърди, че новият офис е голям успех http://download.microsoft.com/download/1/f/f/1fff960f-51a2-44b1-b033-bf25a3c7c7ab/BRE001.wmv