Според Макинзи (в статията Как бизнесът използва Уеб 2.0, How businesses are using Web 2.0) ръководителите на фирмите са силно заинтересувани от технологиите, които втората версия на мрежата носи със себе си. Намирали ги били за стратегически и планирали да увеличат инвестициите. Супер! Това означава, че мрежата ще става все по-удобна и по-лесна за ползване.
Това не е някакво ново или радикално заключение. Сайтовете в мрежата така или иначе стават по-лесни, по-удобни и по-смислени за ползване. Интересното сега е, че на това вече се гледа като на точка със стратегическо значение. Хората вероятно започват да осъзнават, че онова, което е ползваемо им носи печалба по-лесно и по-бързо.
Вярно, че съставките на Уеб 2.0 са лесни и удобни по дефиниция (или поне така се твърди, заради лесното им и бързо навлизане навсякъде). Но те не са ползваеми от самосебе си. За да стане един сайт ползваем, по него се хвърля доста работа. Колкото и Аякс да е наблъскан, ако не е съобразен с нуждите, дейността и уменията на потребителите, сайтът няма особен шанс да оцелее.
Уеб 2.0 има потенциал да доведе до нещо хубаво. Има обаче и потенциал да доведе до поредния сапунен балон – имаше един такъв в началото на хилядолетието (как само звучи!). Очаквам обаче да не стигнем до нов балон. Споменът от предишния е още пресен, а и естеството на нещата е същото. Ще поживеем и ще видим. Дано бизнесът се сети да инвестира не само в технологии, а и в разбиране на хората.
И аз като Ники Горчилов, казвам за Уеб 2.0: Струва си! Добавям обаче: Но не и като самоцел.
Основните съставки на явлението Мрежа 2 според статията на Макинзи:
- Блогове (blogs) – или дневници.
- Събирателни умове (collective intelligence) – или системи, които прилагат принципа, че едно плюс едно е повече от две, като ползват знанията на много хора едновременно – мислете си за Уикипедия.
- Миш-маши (mash-ups) – или системи, които събират съдържание от различни места и като го наслагват заедно се получава нова услуга. Пример би била услуга, която ползва Българските карти, но наслагва върху тях кината, даващи в момента филма, който ви интересува.
- Другарски мрежи (peer-to-peer networking) – или техники за обмен на файлове. В този случай, вместо всеки файл да седи на едно, точно определено място, файлът седи на няколко места.
- Подкасти (podcasts) – или нещо като блогове, ама за филми, клипове, картинки – ITunes.
- ЕрЕсЕс (RSS) – или много лесно заемане на съдържание от едно място и съответно показването му на друго място.
- Обществени мрежи (social networking) – или мрежи, в които участниците са взаимосвързани и които позволяват чрез проследяване на връзките да се намират хора с определени умения или качества. – One.bg е опит за подобна мрежа на наша почва.
- Уебуслуги (web services) – или технически решения за обмен на информация между различни системи, без намесата на човек. Например www.01001.bg.
- Уикита (wikis) – или системи за съвместно публикуване и поддържане на информация. В тях всеки документ или страница има много автори и всеки може да участва със съдържание или мнение. Вече споменахме явлението Уикипедия.
Всичко е в дизайна. Дизайна на интерфейса трябва да е съобразен с аудитория и продукт. Под дизайн нямам предвид само графичен, а напротив преди вичко функционален с фокус достъпност и ползваемост.
Уви както винаги „технолозите“ на веба блъскат всичко в технологията(ау колко е куул css/xhtml/ajax).
Примерно един сайт може да е ефективен и без наличие на Айякс базиран интерфейс. От друга страна самоцелното и неподредено използване на технологии води до объркване на потребителя и съответно загуба.
На скоро гледах хещо българско подчиненон на подобна идея май радар се казваше.