Наскоро реших да се възползвам от удобството да пазарувам с кредитна карта. Предварително се информирах, че ще разполагам и с определен срок, в рамките на който мога да върна похарчените пари без да плащам лихва (т.нар. гратисен период). Напазарувах си аз безгрижно и накрая имах само обща идея колко пари от картата съм похарчила.

В банката, от която е картата, със сигурност знаят каква е точната сума. Тъй като ползвам кредитната си карта за пръв път (получих я без да желая в един магазин заедно с една пералня, а по-късно се оказа че съм се сдобила и с разни други неочаквани задължения, но това е друга тема), нямам идея по какъв начин да разбера колко пари трябва да върна. Обикновено получавам ежемесечно извлечение, в което намирам и информация за размера на вноските и срока в който трябва да ги направя. Този месец, обаче, извлечението се бави, а гратисният период изтича …

Реших, че не бива да рискувам с чакане на извлечение и трябва да намеря друг начин да разбера какви са задълженията ми. Така се озовах на сайта на Euroline. Намерението ми беше да открия телефон за клиенти, на който да се обадя и да попитам. Преди да намеря телефони попаднах на секцията „Въпроси” и реших да потърся отговор там. Ето какво намерих.

„Чудесно! Мога да получа информация онлайн, направо от сайта“, това беше приятна изненада. Потърсих в сайта менюто „Други услуги“, както е написано в инструкцията. Не го намерих, оказа се че такова меню в този сайт няма. А ми звучеше толкова познато? Ами да, сетих се откъде ми е познато, от банкоматите, точно през това меню направих възможно ползването на дебитната си карта за разплащания през е-пей.

Защо, обаче, хората, които се грижат за съдържанието на този сайт не са написали, че тази справка се извършва на банкомат, а разчитат потребителите да се сетят?