Днес прочетох, че бележнижите на учениците може и да станат електронни – Бележниците ще са с нов вид и дизайн.

Задавам си доста въпроси от рода: Защо изобщо са нужни бележници? Защо трябва на учениците да се пишат оценки? Правилно ли е да оценяваме учениците, особено по-малките, с оценки – не ги ли учим така на бележкарство? Правилно ли оценяваме и какво всъщност се оценява – знанията или незнанията? Като направим електронни бележници вместо хартиени, по-малко ли ще замърсим околната среда? А по-евтино ли ще бъде отколкото е сега и кой ще ги плаща? А като направи някой електронни бележници, ще ги направи ли удобни за ползване?

Някои въпроси сигурно са скандалоопасни. Със сигурност отговорите не са лесни и аз не претендирам, че мога да дам такива. Въпреки това въпросите си стоят. И не съм убеден, че информационната технология електронен бележник ще е по-добра от информационната технология хартиен бележник.

Смущаващото изречение от въпросната статия е „Гимназиите вече са компютърно оборудвани, а повечето от учители са минали курсове по информационни технологии.“

Като го прочетох и някак ми просветна. Учителите минават обучение по информационни технологии. (Приемам, че под информационни технологии се разбира компютри, някои софтуерни програми и интернет.) Въпреки това много от тях не ги ползват и не ги разбират. Или ползват някои неща, но повърхностно и със страх.

Струва ми се, че съществена причина за това е сложността и не-ползваемостта на въпросните информационни технологии. Разбира се отчитам факта, че всяка технология си има своите особености и често е необходимо да се учи. Например светофарът – само че той се научава от гледане. На никого не му трябва специално обучение за това какво означава червено и какво е зелено. Е има и технологии като датчик за отчитане на парното, където от гледане нищо не можеш да научиш и трябва да минеш курс на обучение за отчитане.

Информационните технологии никак не приличат на светофара. Различните сайтове, софтуери, компютри и уреди често са сложни, неудобни и неразбираеми – съвсем неестествено е да отвориш един файл и да знаеш, че това, което гледаш не е самият файл, а негово копие в работната памет на компютъра. В повечето случаи информационните технологии и техните производни продукти са направени по начин, който съответства на структурата на самата технология, а не на начина на нейното ползване. Не само учителите имат проблем – всички имаме проблеми и то ежедневно.

Защо трябва да учим информационни технологии?

Защо например не учим книгоиздателски технологии, за да четем книги, или вестникоправски технологии, за да си изберем вестник от будката, или хладилни технологии, за да си държим нещата в хладилника? Не е нужно да познаваш технологията на нещо, за да го ползваш, освен разбира се когато нещото е направено по начин, който е несвойствен за нормално ползване.

Вместо да се наливат пари за обучаване на хората, по-смислено и ефективно е да се наливат пари в правенето на човеко-удобни технологии. Информационните могат да бъдат такива. Трябва просто да сменим подхода и да почнем да обучаваме производителите как да правят информационни технологии, които са удобни и лесни за ползване без да има нужда потребителите им да ги учат.