Остана ми време да почета какво пишат момчетата от Адаптив Пат. Дан Сафър, един от тях и автор на доста добра книга на тема дизайн на взаимодействието – Designing for Interaction: Creating Smart Applications and Clever Devices, се е включил също в темата за простотата и сложнотията.

Той смята, че има още един важен компонент в дискусията за сложността: как всичката функционалност, която има в един продукт е ‘пришита’ заедно. Така продукт, който няма особено много ‘фичъри’, но взаимодействието с продукта е изпипано и съответно цялостното изживяване от ползване на продукта е удовлетворяващо, може да бъде по-успешен от продукт с много функционалност, но дървено сглобен.

Жега за функционалност (Hot for features)

Съответно трябва да важи и обратното, един продукт може да не е богат на функционалност, но да е лошо съшит. Тогава този продукт ще се възприеме като сложен (и смотан разбира се).

В една друга своя статия по темата простота Дан твърди, че вместо да се опитваме да правим нещата прости, по добре да ги правим елегантни. Простотата отнема контрола на потребителите над продукта, твърди той, и затова понякога хората предпочитат сложността. Елегантността решава проблема с контрола. Елегантно проектираният продукт съчетава необходимите, важните и по-редките функционалности по начин, който не натрапва редките, но прави важните леснодостъпни.

Търсете елегантност, не простота (Strive for Elegance, Not Simplicity)

Спомнете си и трите правила Головач за постигане на елегантност на интерфейса. Головач и Сафър говорят за различна елегантност. Головач за графична елегантност, а Сафър по-скоро за фунцкионална елегеантност. Двете разбира се трябва да съществуват заедно, за да бъде елегантно цялостното изживяване, предоставяно от продукта.