Хората, правили календара на M600i (телефон-компютър или smartphone на Сони Ериксон), са приложили интересен начин за избиране на часа.

Снимка 1 показва екрана на M600i в режим задаване на напомнячка в календара. Активно е редактиране на часа, фокусът е върху десетиците на минутите. А снимка 2 дава близък план на часа.

Снимка 1
Общ изглед

Снимка 2
Близък план

Смяната става с чукване в кутийката на цифрата.

Обърнете внимание, че кутийките за цифрите са разделени на две – през средата минава тънка линия. Чукването над линията върти цифрата нагоре, а чукването под линията, надолу.

Смяната може да става и с въртене на навигационното колелце (бялата дъгичка в лявата страна на Снимка 1).

Взаимодействието не е интуитивно, но е много силен идиом*. Човек, който не знае как се прави смяната на цифрите, не би могъл да се досети какво да направи, но веднъж разбрал как работи, не би могъл да го обърка.

Моята реакция беша да натискам цифрите на клавиатурата. Това води до съобщение за невалидни входни данни. Тогава опитах да чукам по екрана с пръчката. Забелязах, че чукване върху цифра я променя. От там насетне беше лесно да забележа, че има разлика в почукване в горната и в долната половина на кутийката. Едва по-късно разбрах, че навигационното колелце също може да се ползва.

Отлична работа!

–––––-

* (Добавено на 19 ноември. Благодаря на ‘бат ви арсо’)
„Идиом“ е проектантски термин. Заимстван е от езикознанието, където идиомите са фрази, чиито смисъл не може да бъде извлечен от съставляващите ги думи. Например, когато казваме, че някой е „обул кънките“, човекът нито е обул нещо, нито има кънки, а се е напил. Идиомът е израз, който просто трябва да се научи. В потребителското взаимодействие идиомите са неща, които потребителите трябва да научат как се правят. Не се разчита на метафора (или сходство с друго действие) или познаване на технологията.


5 comments

  1. horriказа:

    той календарът в P910 е такъв. а за мен удобно се оказа и доста интуитивно – работи като старите табла за пристигащи и заминаващи на гарите 🙂

  2. бат ви арсоказа:

    не е ли едно от основните usability правила един сайт да говори на езика на потребителите? 🙂 любопитно ми е, ако собственик на фирма за спедиция, да речем, с желание да прочете повече за usability, стигнал до този блог, за да се убеди, че има хора, които могат да му помогнат, прочете това: „Взаимодействието не е интуитивно, но е много силен идиом.“ 🙂 ако е средно интелигентен, предполагам на 2-3-4 четене ще се досети. но пък и вие най-добре знаете, че човек скролва с поглед през страницата и прекарва там не повече от 5-6 секунди, освен ако не е отишъл на нея със специална цел 🙂 или освен, ако не пишете този блог за себе си 😉

    пс: употребата на чуждиците е нарочна 🙂

  3. бат ви арсоказа:

    о да, забравих. smartphone изобщо не е телефон-компютър. нямам предвид превода, а характеристиките на апаратите от този.. „клас“.

    надявам се, когато правите тестове на мобилни телефони или ‘приложения’ (превежда се ‘applications’, трябва ли всяка английска дума да се превежда с несъществуваща дума на ‘български’ като напомнячка?), ползвате скрийншотове (стрелба по екрана), а не ги снимате с фотоапарат 😉

  4. бат ви арсоказа:

    постоянно забравям… едно от основните оправдания на юзабилити експертите е, че софтуеъра, хардуеъра, етц., трябва постоянно да се подобряват от юзабилити гледна точка, защото потребителите не четат помощната документация. или на чист български – упътванията. в упътването за м600и и всеки сони ериксон телефон работещ под UIQ операционна система са описани тези идиоми за работа с календар.

    спирам да ви спамя 🙂

    поздрави и успех!! 🙂

  5. Двимиказа:

    ‘бат ви арсо’, много благодаря за коментарите. Именно от потребителски мнения имаме нужда. Не съм всезнаеш и всеможещ, затова приемам предложения и критики с удоволствие.

    Съгласен съм, че идиом е неясно. Дано допълнението да помага.

    Не знам какво е смартфон, но аз си купих телефон, който мога да ползвам като джобен компютър, затова той за мен е телефон-компютър. Видях, че го наричат ‘smartphone’ на страниците на Сони-Ериксон, затова и написах тук, че така му се вика. Може да има и хора, които знаят какво е то.

    Не всичко трябва да се превежда, но онова, което може да се преведе или си има съответка, защо да не се ползва! „Напомнячка“ например е една от думите, които много ми харесва.

    А за четенето на указания е вярно. Има един феномен, който се нарича „Парадокс на активния потребител“. Състои се в това, че когато четат указания за ползване, потребителите имат чувството, че си губят времето. Затова хората предпочитат да се лутат и мъчат, но да си мислят, че правят нещо. По този повод е казано и следното: „Всички знаят, че два месеца работа с приложението спестяват два часа четене на документацията“. (Не знам от кого е казано, но аз го научих от Георги Мечкаров.)

Коментарите са изключени.