1. Уеб 2.0

Уеб 2.0 е най-великото нещо, което се е случвало в областта на потребителското взаимодействие през последните 20 години, твърди Сюзън Уайнченк, като основните причини са няколко – Предлага повече възможности, дава възможност да се прояви обществената страна на явлението Интернет и не на последно място голямата част от уеб базираните инструменти започват да приличат на програмите, които човек обикновено инсталира на компютъра си.

Нещо повече – Уеб 2.0 променя стандартите и разбиранията за това как трябва да се направи, организира и поддържа един сайт. Променя се начинът на създаване на съдържание. То вече не е нещо, което се подава или създава еднопосочно от издател и все по-често зависи от потребителитеwww.facebook.com. Все по-популярни стават сайтовете, където потребителите създават и съдържанието и дизайна – www.myspace.com и www.barackobama.com (сайтът на Барак Обама, който много иска да стане президент на САЩ, предлага на поддръжниците му да създават собствени кампанийни подсайтове, за да събират средства за кандидатпрезидентската надпревара).

Променя се и структурата на съдържанието на сайтовете. Строгата йерархичност от миналото се заменя от естествени и гъвкави структури – фолксономии (folksonomy – класификация направена от много хора едновременно). При тях отделните потребители създават и споделят съдържание, като слагат етикети, достъпни за всички потребители на сайта. Най-известни такива сайтове са http://del.icio.us/ и www.flickr.com/photos/tags/ .

Променят се също така търсачките – връщат резултати според това какво други хора са търсили или гледали.

Променя се разбирането за готов продукт. Свидетели сме на вечни Бети – продукти, които се променят и развиват на живо. Например под логото на GMail винаги стои надпис бета:

Според стандартното разбиране в софтуерната промишленост, Бетата е версия на софтуерен продукт, която не е напълно завършена и следователно все още негодна за пускане в масова употреба, но достатъчно стабилна, за да бъде пусната сред ограничен брой потребители, за да се доизтества и да се съберат впечатления от потребителите. Повече за бетите в Уикипедия.

Навигацията също не остава непроменена. В www.youtube.com, например, основното средство за ориентация и разглеждане на сайта не са менютата. Липсва стройната дървовидна структура, а навигацията се осъществява е от уста на уста (вирусна навигация). Потребителите влизат в сайта чрез връзки, които са им дадени или изпратени от други хора.

Променя се предприятието. Вече се говори за предприятие 2.0 (enterprise 2.0). Появяват се инструменти, които подпомагат сътрудничеството между служителите – все по-лесно е, например, търговският отдел и отделът за обслужване на клиентите да работят с една база от данни без да си пречат. От делова гледна точка, към уеб 2.0 има значителен интерес.

2. Убеждаване, чувства и доверие

Сайтовете не трябва просто да показват данни и да чакат нещо да се случи. Те трябва да убеждават потребителите да станат клиенти. Това, че нещо може да бъде направено, не значи, че ще бъде направено. Например, тестовете за ползваемост показват, че потребителите се справят отлично в сайта, но в действителност хората нямат нужда и не искат да ползват сайта. Съответно, когато замисляме услуга или проектираме сайт, първо трябва да си задаваме въпроса дали потребителите искат да направят нещо. Едва след това трябва да мислим дали могат и как. Братята Браян и Джефри Айзенбърг отдавна говорят и пишат, че това е правилният подход – www.grokdotcom.com, а през 2005 г. издадоха и книгата си Призив за действие: тайни формули за подобряване на резултатите в Интернет ( Call to Action: Secret Formulas to Improve Online Results).

Подсъзнанието е много важно за действията на хората, защото решенията, които вземаме, се определят на подсъзнателно ниво въз основа на мотивацията и чувствата ни. Чувствата или емоциите напоследък са всепризнат фактор за доброто взаимодействие на хората с продуктите (а и не само с тях).

Преди се смяташе, че емоционалността не е от значение при проектирането, но вече се знае, че само ползваемост или само функционалност не стигат. Сайтовете трябва да търсят начини да създават положителни чувства у потребителите си. Именно за емоциите, които дизайнът и изпълнението трябва да внушават и поддържат у клиентите.

Според клишето, доверието е нещо, което трудно се печели и лесно се губи. За поддържане на доверието обикновено се разчита на отделите за връзка и обслужване на клиенти. Истината е, че фронтът на доверието е много по-широк. На доверието на клиентите може да се гледа като на свойство на продуктите или сайтовете. Доверието трябва да се измерва и наблюдава и съответно да се търсят начини за подобряване и повишаване на стойностите му.

3. Шаблони за потребителски интерфейси

С развиването на Интернет и науката за взаимодействие на потребителите с продуктите започнаха да се изготвят, предлагат и ползват шаблони (образци) за потребителски интерфейси. Това са готови решения, които с козметични изменения може да се прилагат във всички продукти от съответния клас. Хубавото при тях е, че са с доказани свойства – знае се че работят добре и се познават от потребителите. Проектантите, които разработват по шаблон, например начина на показване на резултатите от търсене, няма нужда да се тревожат дали потребителите ще се справят, а единствено доколко, как и с какви чувства. Използването на шаблони при изграждане на интерфейсите на сайтовете улеснява и ускорява работата и същевременно повишава качеството на готовия сайт.

Някои източници на шаблони:

4. Контекстно новаторство

Методите за наблюдаване и изследване на хората в контекста на техните действия са познати отдавна и активно се използват от проектантите на софтуерни продукти. При контекстното новаторство с помощта на потребителите се измислят нови продукти или услуги и се правят допълнения и подобрения на съществуващи такива. Това е подход за разбиране и осмисляне на нови възможности с помощта на действителните ползватели на продукта или услугата.

Използва се рано в производствения цикъл и води до дълбоко разбиране на потребителите. Всъщност предхожда производствения цикъл, защото, в зависимост от резултатите от изследването, до дизайн и производство може и да не се стигне. Когато се познават добре нуждите и навиците на потребителите става сравнително лесно да се отговори на въпроси от рода какво трябва да направим и какъв продукт би свършил работа.

5. Метрики

Измерването ни дава възможност да разбираме нещата. Почти за всичко на този свят има мерни единици и начини за измерване. Потребителското взаимодействие и ползваемостта не правят изключение. Използват се различни метрики за тестване с потребители, като най съществените са:

  • успеваемост
  • удовлетвореност на потребителите от продуктите,
  • време за свършване на определено действие,
  • способност за ориентация на потребителите в продукта,
  • брой на грешките, допускани от потребителите.

Въз основа на натрупаните знания за взаимодействието на потребителите с различни продукти са разработени и метрики за съответствие – например степен на съответствие на началната страница на сайта с правилата за ползваемост. По експертен начин може да се измерват и оценяват цели сайтове, отделни техни страници или определени функционалности. Същината е да се определят и опишат свойствата, които искаме да следим, а след това да се дадат стойности на тези свойства. След първото оценяване вече имаме отправна точка за развитие и възможност за измерване на подобренията.

Петте насоки – Уеб 2.0, убеждаване-чувства-доверие, шаблони за потребителски интерфейси, контекстното новаторство и метриките – помагат продуктите да станат по-близки до потребителите, обогатяват професионалния инвентар на проектантите и увеличават възможностите пред собствениците на сайтове. Наличието и използването на образци и метрики пък са символи за професионална зрелост на проектантите на взаимодействие на потребителите със софтуерните продукти. Все показатели, които ме карат да мисля, че сайтовете ще стават все по-добри, по-полезни и по-ползваеми.