Tакива черти съм забелязал и в Щатите — не напразно в американския фантастичен филм Men in Black 2, главният герой, борец срещу извънземни изчадия, се беше дегизирал като началник на поща, в която всички са извънземни…

…и особено в Япония. В Япония пощаджиите четат разни правилници и инструкции. Когато някой гайджин (чужденец) изпраща нещо за чужбината си, те проверяват дали съответната чужбина приема такива стоки. Примерно не даваха да си изпратя дрехите за България, щото било пишело, че в България бил забранен вносът на дрехи (!?!)

Нашите може да не са върхът, но са доста интересни. Учудване буди онази особена старателност, с която прилагат идиотските си правила. Това превръща българските пощи в изпитателни лаборатории за нервите на гражданите. Ако издържиш обслужване в поща без да се ядосаш, столетието не ти мърда.

1. Записи

Записите се описват в три отрязъка с еднаква информация от подателя; както и колетите. Дори в пощата случайно да има компютър, той не се използва за попълване, щом данните ти така или иначе ги има. Значи дотук тройно записване вместо единично. Получателят също попълва данните си. Ако, не дай си боже, получателят не е физическо лице, а фирма, трябва физическото лице да си носи всички документи за регистрация и че той е именно управителят. Мръщят се, ако им занесеш само последната регистрация, интересува ги цялата история на фирмата, от първата регистрация.

Следва размишление дали да ти направят услугата, или да те върнат. Но ако случайно те познават от пет години, може и да се смилят да не те върнат. Но ако не си Управителят лично, ти е нужно пълномощно да получиш записа, и то не онова, което е на гърба на поканата, а нотариално заверено от Управителя на фирмата. Така че, ако някой е изпратил пари на фирмата, носи си по едно копие от всички възможни документи, заедно с мила усмивка и смиреност. Никакви забележки, защото пощаджиите лесно се обиждат.

2. Пратки

Леките пратки тип „печатни произведения“ са с по-ниска тарифа. Те се проверяват преди да се изпратят. Значи носиш си пратката неопакована, те я преглеждат дали наистина там е печатно произведение, и тогава я опаковаш и я изпращаш.

Те описват всяка (абсолютно всяка!) пратка. Примерно ако са 1000, това става за една седмица. Описването се увенчава с удряне на печат и подпис на плика. Не се използва фактът, че всички пратки може да се опишат наведнъж и да не се подпечатват и подписват уникално. Ако те са с различна тежест, за всяка се описва всичко в отделен формуляр на ръка! Всеки път се изписва подателят, макар че данните могат да се вкарат в компютър. Но и да имат компютри, пощаджиите ще си намерят достатъчно работа и за себе си и за нас.

Има специални изисквания към опаковките на пратките, които се спазват безпрекословно от клиента, при това всяка година са различни и за всяка поща са различни според местните тълкования на техните правилници.

• Не трябва да има „достъп“ до съдържанието на пратката. Хубаво, но ако тънката опаковъчна хартия се смята за надеждна преграда, това не важи за кашона. Ако случайно се подава 1 см от кашона неувит от хартията, това се смята за достъп до пратката. Връща се клиента.
• Не трябва да има скоч (тиксо). Ако, не дай си боже, си залепил част от краищата на опаковъчната хартия със скоч, ще те върнат. Ще преопаковаш още половин час. Ако си залепил със скоч да речем 1000 пратки, значи ще преопаковаш 1000 пъти. Сметни си колко време ще ти трябва. Но ако случайно пощаджийката ти е приятелка, може да минеш само с почерпка.

Миналата година пък поощряваха използването на скоч… иди ги разбери. Самите те използват скоч: модерна придобивка, с която облепват пратката. Скочът е с жълт цвят — характерният цвят на пощите навсякъде по света (държавните!). Добре де, щом така и така лепят със скоч, защо и аз да не сложа малко, макар и не така цветен!

Да си спомним хартиените лепенки, с които облепваха пратките преди, а лепилото беше едно специално за пощите — тъмнокафяво и твърдо, човек се оплескваше целия в пощата. Тук има прогрес!

• На Декларацията за колет описваш трите имена, пълния адрес, кода, града, общината, областта. Това правиш и на трите отрязъка — една и съща информация три пъти. На гърба си има място за твоите пълни данни: още веднъж имената, четвърти път, лична карта номер, къде и кога е издадена, дата на изпращане на пратката, град, подпис. Попълва се също какво да се направи с пратката, ако не се достави.
• Ако пращаш стока, трябва да я опишеш подробно, да напишеш стойността на пратката, да дадеш да я проверят пощаджиите, да попълниш два формуляра за наложен платеж и обявена стойност, да платиш големичка такса в зависимост от стойността, и съответно получателят да се бръкне за такса наложен платеж. Тези суми се изчисляват по странен начин, в стойността се включва и наложения платеж, а той пък трябва да се изведе от стойността… Има си формула.
• Ако си фирма, трябва да имаш тетрадка за „сметка“. За тази цел подаваш Молба с всички документи на фирмата месеци преди пратките. От Пощите ти предлагат да подпишеш Договор, в който имаш само задължения, а Пощите имат само права. Договорът е пълен с предупреждения и заплахи към клиента. Пощите не носят отговорност за загубени пратки. Ти носиш отговорност за непопълнени данни. Отиваш да си пратиш пратките и се оказва, че Договорът не е пристигнал. Ще пускаш пратки без сметка — като частно лице. Но договорът може да дойде още същата година! И тогава имаш правото да си пращаш „по сметка“, т.е. да си плащаш веднъж месечно.

Значи, донасяш си тетрадка, или те ти предлагат. Тя се подпечатва от Пощите. Прошнурова се. Пази се в Пощата. Отиваш, пращаш, и пратката с цената се записва в Тетрадката или Книгата по сметка на твоята фирма. Значи още едно описване на пратките. Подписваш се.

• Фактура. Трябва да си носиш всички откъснати описи на пратките, разписки или нещо подобно. С тях удостоверяваш, че си направил съответните пратки. Нищо, че те си ги имат като копия в кочана. Ако не ги носиш, ще се връщаш. Фактурата естествено се подписва от Началника на клона. Ако той отсъства, ще дойдеш друг ден.

Ако излезеш след всичко това здрав от пощенския клон, и без да си се скарал с никого, и без да си бил даже наруган, нито грубо напътстван какво трябва да правиш, значи си щастлив. Не си гледай само часовника. За тази операция трябва да си отделиш време с неограничена резерва.

Ако пък получиш пратка, да речем от чужбина, и това е книга или някаква препоръчана пратка, те ти пращат известие, а не ти донасят книгата или писмото вкъщи. Ти вземаш известието — да не го забравиш — и отиваш. Може да си бил преди пет минути на същото гише, но никой няма да ти каже, че имаш пратка — нали хората са ти изпратили покана. Подаваш поканата, подаваш си личната карта, подписваш се и писмото е твое.

Ако отсъстваш, въпреки че са предупредени, се случва да ти пратят парите — изпратени за теб, твоите пари — обратно на подателя. Те дразнят Началника на пощата и той се погрижва да си отидат при подателя. Веднъж три пъти се обаждах от морето да не ми връщат парите на подателя (мой клиент), но като се върнах, грижливият Началник, мой близък познат, ги беше изпратил обратно.

Приключенията в Пощите нямат край. Всеки път обслужването е непредвидимо и носи тръпката на среща със същества от особен вид. Спилбърг беше нарекъл срещите с извънземни „срещи от третия вид“.