Каквото и да вършим, непременно нещо ни прекъсва или сами се прекъсваме, за да свършим нещо друго. Съдбата ни на човеци е такава. Не можем да стоим фокусирани върху едно нещо дълго време. Така се твърди и в изследване за прекъсванията на работата сред трудещи се в САЩ.

Две са причините. Първата е човешката ни природа – постоянно се озъртаме и ослушваме за нещо ново, нещо интересно, нещо различно. Втората са другите хора – тъй като живеем в групи и общуваме помежду си, все се намира някой, който да иска да ни се обади или да ни пита нещо. И за двете причини информационните технологии „помагат“ много. Лесно е да си провериш пощата, лесно е да се чуеш с жена си, лесно е на приятеля ти да ти изпрати снимка, лесно е на колегата да те пита нещо по Скайп или АйСиКю. От друга страна ни е трудно и дори невъзможно да правим няколко неща едновременно или да общуваме с няколко души едновременно – генетично и еволюционно сме създадени за едноканално общуване*.

Толкова е лесно и толкова трудно, че вече се говори за борба с информационно замърсяване. Например Джейкъб Нийлсен препоръчва Десет стъпки за почистване на информационното замърсяване (Ten Steps for Cleaning Up Information Pollution).

Според него можем да правим неща като

• да не си проверяваме пощата прекалено често – един-два пъти дневно или през определени периоди е по-добре;
• да избягваме програмите за разговори в реално време (instant messaging, IM) от рода на АйСиКю, Скайп, Яху Месинджър, Гугъл Тоок и други;
• да не пращаме съобщения на много хора едновременно – например при изпращане на отговор на имейл да не отговаряме на всички, получили писмото, а само на подателя;
• да пишем по-кратки и информативни съобщения, като обръщаме особено внимание на темата.

На ниво фирма пък може да се въведат правила, облекчаващи отговарянето на имейлите, да се използват активно сайтът на фирмата и интранета за публикуване на информация и разбира се и сайтът и интранетът да се тестват с потребители.

Има и още една страна – проектирането на потребителското взаимодействие. Продуктите, особено софтуерните за масова употреба, трябва да бъдат проектирани така, че да очакват промяна и да откликват на такава. Дизайнерите трябва да предвиждат, че в голяма част от случаите потребителят може да започне нещо, да го прекъсне, след това да се върне към него и да не помни какво е започнал или защо. 

Някои примери:

• Принудително прекъсване на потребителските сесии – Не! Нито един сайт не бива да си позволява да прави това, а има доста които обичат да го правят. Веднага се сещам за сайтовете за електронно банкиране. В стремежа си да защитят потребителя от злоупотреби, банките залагат сесии с продължителност 10-15 минути. Случвало ми се е сайтът да ме изхвърли точно когато натискам копчето Плати, защото ми била изтекла сесията.
• Показване на контекст – Да! Ние хората лесно забравяме, объркваме се и помним с приближения. Компютрите никога не забравят, не се объркват и винаги използват точната информация. Затова е важно за всяко действие да показваме история на предишни стъпки или информацията, въведена на предишни екрани – помислете за многостъпкова регистрация или конфигурация.
• Показване на списък със записите, които са променени наскоро. Какво правих вчера е въпрос, на който много хора се затрудняват да отговорят. Страхотно помагало би бил списък с документите и контактите, например, които съм променил вчера. Едни момчета, които го правят добре са Сейлсфорс (http://www.salesforce.com/) в техния продукт.
• Много полезна е възможността за отваряне на последния проект или документ, по който е работил потребителят. В голяма част от случаите хората искат днес да продължат да работят по документа, по който са работили днес. Въпреки, че всички програми в пакета на Майкрософт Офис имат в менюто Файл списък с последните няколко факла, които са отваряни, ми се е случвало да не затварям документ по няколко дни, защото знам, че ако го затворя, не мога да намеря къде е.
• Междинни записи. Едва ли има човек, ползвал компютър, който да не е губил данни. Колкото повече труд отиде на вятъра и колкото по-тъпа е причината, толкова повече боли. Например наскоро, тъкмо бях прегледал десетина документа и написал коментарите си по тях и спря тока. Тъпо! Около два часа работа заминаха на кино. Аз иначе си знам да си записвам нещата, но когато се пишат коментари през браузър, записването е еднократно. Колко по-удобно ще бъде ако браузърът е по-съобразителен и пази временни копия от текстовете, по които работим.

Ако се сещате за други примери, споделете ги, без значение от коя страна се намирате – дизайнерската или потребителската (или пък и от двете).