Коледа иде. След нея, Нова година. Празници. Купон. Весело настроение. Подаръци. Срещи с близки хора. Пътуване. Задръствания. Грамадни опашки от коли.

Задръстванията и опашките не са от нещата, които искаме да ни спохождат по празниците. Но няма начин. В София има близо милион автомобили. По празниците огромна част от тях поемат нанякъде. Има магистрали, но те не смогват да поемат всичко, особено магистрала Хемус. Там от дълго време два от тунелите работят наполовина.

От пътното имат технически проблеми и не могат да пуснат тунелите. Защо е така, не знам. Знам, че редовно в неделя след обяд в посока София стават задръствания пред средния тунел (Топли дол). Хайде през лятото се пътуваше по стария път. Ама сега – стана студено, заледено и опасно. Сега два от тунелите са двупосочни.

Пъплещи колони
Днес видях нещо, което никъде не бях виждал. На връщане към София се дивях на реката от коли в отсрещното платно – стотици и стотици коли в две колони, пълзящи със скорост от около 3-4 километра в час. Опашката от коли запълваше цялото разстояние от средния тунел Топли дол нагоре до най-високия тунел Витиня. Опашката от коли продължаваше и от другата страна на тунел Витиня: 7-8 километра плътно заети от автомобили.

Предполагам, че минаването отнема между един и два часа. Не искам да съм на мястото на хората в колите. И добре, че посоката е надолу. Когато хората се завръщат след празниците задръстванията към София ще се още по-люти – нагоре по баира движението е по-трудно и по-бавно.

И къде идва ползваемостта (или по-скоро липсата на такава) в цялата работа. Ами, в разделянето на тунелите. То е направено добре. За да е безопасно движението, на платното има поставени табели и пластмасов бордюр. Всички те са в сигнални цветове. Направени са от пластмаса – и да ги бутнеш, страшно няма.

Сега всеки от тунелите е разделен точно по средата. Колите минават в колона по една. При нормално натоварване това върши работа. При еднопосочни натоварвания обаче, стават опашки и се образуват нерви.

Да разделим тунелите по друг начин тогава
Решението е просто. Разделителният бордюр се премества два метра в ляво. Тунелът пак е двупосочен. Двете посоки на движение пак са разделени, но вече движението от София става в две колони. Когато дойде време хората да се връщат към София, бордюрът се премества в другата посока, за да стане движението към София в две колони, а обратното в една. Местенето на разделителния бордюр ще отнема известно време, но то си струва като се знае, че минаването през тунела ще бъде няколко пъти по-бързо, отколкото е сега. Сега най-голямото забавяне става там, където двете или трите колони се сливат в една. При такова разделяне опасността е малко по-голяма обаче. Винаги има шофьори-джигити.

Още по-добро решение в подобни пикови натоварвания в една посока е да се ползват два разделителни бордюра – опасността от джигитите ще е максимално намалена. Единственото, което КАТ, пътното, служба тунели или който там обслужва тунелите ще трябва само да обозначава коя лента в коя посока е отворена.

Не може, има болтове
Позволих си да спра и да предложа мислите си на катаджийте на магистралата, който махаха другарски на колите да не бързат. Хората ми казаха „А-а, ти знаеш ли с какви болтове е хванат този бордюр!“. Пожелах весели празници и дойдох да пиша тук.