Скоро е едно от най-големите софтуерни събития в България, организирано от една от най-големите софтуерни фирми – Дни на Майкрософт 2007. Искам да се запиша, защото една от сесиите е на тема ползваемост. Това си е велико явление за България. Опитах. Опитах втори път. Опитах пак. Вече ми иде да тръшна, затова си изливам мъката тук. Като свърша, ще опитам пак. Ще се примиря, защото робувам на интереса си.

И друг път съм казвал, че Майкрософт проявяват неуважение към потребителите. Формулярът им за регистрация е връх на сладоледа. Готов съм да се обзаложа, че не е тестван за попълване с нито един човек. Има много кусури, все едно че го е правил човек, който за пръв път в живота си прави формуляр.

Снимка: Формулярът за регистрация

Полетата са наредени хаотично. Мислено е за базата, не за потребителите. Няколко бързи забележки:

• Имената са разделени в три полета
• Името на фирмата е след длъжността.
• Полета за парола и работен статус се намърдват между полетата за адресна информация.
• Задължителните полета не се знае кои са.

Никой не е разсъждавал за потребителите, мислено е за интегритет, а не за поток на взаимодействието. Първо ще попълня нещата, ще натисна Изпрати и тогава ще разбера дали нещо съм сбъркал – подход за взаимодействие с потребителите от преди около 1000 години – вижте Уеб форми и ползваемост в този блог.

Указанията за попълване на полетата са неясни. Наример за телефон се казва Правилното изписване на телефоннен номер е (код)тел.номер, не повече от 12 цифри, без разстояние между цифрите!

Първо, глупаво е да има ограничение при въвеждане на телефонни номера. Защо е? Може би Майкрософт са направили автоматична система, която ще прозвънява всички записали се!

Второ, неестествено е телефонният ми номер +359(2) 960 6912 да се изпише слято 0035929606912 или (003592)9606912- много трудно се разчита.

Трето, указанието е неясно. Дали да се пишат нулите в кода или не. Не става ясно. Пробваш като малоумен докато улучиш. Аз лично пробвах десетина пъти, докато накрая улучих – кодът се изписва с нула. Правилното изписване на номера ми според формуляра е (02)9606912. Тук Майкрософт престъпват собствените си правила. Според Наръчника на Майкрософт по стил (Microsoft Manual of Style for Technical Publications) телефонните номера се записват във формат (206) 882-8080.

Четвърто, указанието е заповедно – завършва с удивителна. Един вид, писнало им е да обясняват как се вкарва телефонен номер.

Пето, на указанието му липсва основния компонент – пример. Вместо да пишат всички тези 18 думи, за които дори не им е стигнало мястото, та е трябвало да съкращават думата телефонен, трябваше да покажат.

Шесто, когато номерът ми изписан като (2)9606912 не бива разпознат – след като натисна Изпрати, получавам съобщение в горната част на екрана, далеко от номера, в червен цвят, Правилното изписване на домашен телефон е (код) тел.номер, не повече от 12 цифри. Ако се вгледате във формуляра, ще видите, че поле домашен номер няма.

След всяко натискане на Изпрати, ако има грешка, паролата в полетата се изтрива. Защо ли ти е парола изобщо! Освен това са сложени полу-свирепи изисквания за парола Дължина на паролата от 4 до 15 символа, малки и големи латински букви или цифри! (И отново указанието завършва с удивителна.) Леле-мале. Отново не е мислено за ползването и удобството. В стремежа да се търси сигурност и защитеност е пренебрегната простата действителност – хората се регистрират в сайта, само защото за Майкрософт е по-удобно така. Потребителите нямат нужда от безопасен канал, за да гледат програмата на събитието, нито имат нужда от парола за да дадат даните за издаване на фактура.

А защо сайтът не ме помни от миналата година? Тогава правих същите неща, в почти същия формуляр.

Работният статус е особено неудачно разположен. Няма нищо общо нито с паролата, която го предхожда, нито с телефонните номера, които го следват. Освен това:

• Дава ограничен брой възможности – как да кажа че съм студент и работя!
• Прави разлика между работещ и на свободна практика. Хайде сега, всички знаем, че тези на свободна практика само си клатят краката, ама чак така да ги противопоставяме на работещите не бива.
• Има и интересна дума ‘безработен(а)’. Сигурен съм, че са искали да напишат ‘безработен(на)’.

Вместо падащ списък тук е по-подходящо да се използват кутийки с отметки – да се позволи на хората да изберат няколко неща.

Да не сбърка някой да сложи кавички в полето за адреса. След натискане на Изпрати, формулярът плаче – За адреса използвайте само букви и арабски или латински цифри. Много интересно ограничение. Свързано е сигурно нещо с базата и сикуъла (SQL), но не съм достатъчно светнат, за да предскажа. Тука няма дори указателен текст – разчита се само на проби и грешки на потребителите.

Обърнете внимание на карето Профил. Там са изредени шест кутийки за отметки (чекбоксове, айде) с по една-две думи след всяка. Текстовете са връзки. Забележете, всички връзки водят на едно и също място и това място е програмата на събитието. Тука отново имаме един чувал глупости:

Първо, основно правило е да не се използва чекбокс, когато трябва да се използва радио бутон. При наличието на чекбоксове човек си мисли, че може да избере няколко профила, като така каже, че го интересуват всичките, които е избрал. Да, ама не. Може да се избере само един. Няма да коментирам повече.

Второ, като цъкне човек някоя от връзките отива на друга страница, сиреч, загубва контекста на текущата. Трябва да се върне с копчето Back на браузъра си във формуляра за регистрация. Ако обаче е попълнил данни, някои от данните (например име) си стоят, а други (например парола) се губят. Не съм проверявал всички полета. Ако на някой му се занимава, да пробва.

Трето, карето е цопнато в средата на формуляра. Много се напънах да разбера защо точно там и се сетих. Там са му намерили място разработчиците. Имали са нужда някъде да го сложат.

Сигурен съм, че има и още. Ето сега забелязвам, че в отметките в дъното на формуляра се използва формата „Бих желал(а)“. Вместо да се опитват да звучат любезно, трябваше просто да напишат „Искам“ – хем е по-кратко, хем е по-ясно, хем няма нужда да се представя в мъжки и женски род.

Вече се изморих и омекнах. Чудя се, аз ли съм толкова крив, че все намирам кусури!