Статията е публикувана в сайта Dnevnik.bg рубрика E-marketing.

Едва ли някой от трупата Монти Пайтън е очаквал, че трийсетина години след популярния скеч Спам, името му ще се превърне в нарицателно за нежелана и досадна поща.

Днес почти всеки интернет потребител знае какво е спам – нежелана информация, разпращана по електронната поща, най-често с цел реклама и продажба на различни стоки. По-страшен вариант е, когато спам се разпраща с престъпна цел – кражба на информация от компютъра на получателя, например пароли и лични данни.

Техниките за снабдяване с електронни адреси, на които да се разпраща спам са много – сканират се корпоративни сайтове, блогове, форуми и всички места, на които потребителите оставят имейл адреси. Друг начин, който най-често засяга фирмите, е генерирането на несъществуващи адреси към чужди мейл сървъри, от които се разпраща нежелана поща, която пък спам филтрите пропускат.

Начините за борба с нежеланата поща са различни и повечето от тях са доста ефективни. Най-познатите са блокиране на пощата или сървъра на изпращача, блокиране на писма съдържащи специфични думи, фрази и уеб адреси, прилагане на черни списъци и употреба на различни видове софтуер за защита.

Друг изключително неприятен начин, по който напоследък доста фирми и организации хитруват, за да са сигурни, че писмата им се получават, а и прочитат е, като в текста на съобщението наричат получателите клиенти, приятели или колеги, дори се обръщат към тях по име. Това е особено дразнещо, тъй като писмото обикновено е изпратено от човек и на пръв поглед изглежда важно. В крайна сметка изпращачите си правят много лоша услуга с такива писма, защото си създават изключително негативен имидж и в крайна сметка не само не постигат целта си, а напротив, дори отблъскват потенциални клиенти.

Най-пресен пример за подобен спам имаше по време на предизборната кампания за избор на евродепутати. Една от партиите агитираше предимно млади хора чрез подобни писма. Откъде и как тази партия се е сдобила с електронните пощи и данните за това кой стои зад тях не е ясно, но при всички случаи нито е коректно, нито законно.

Борбата със спама коства много усилия и разходи на фирми и институции, при които сигурността и опазването на информацията са от критично значение. За да се предпазят, такива организации прибягват до много сериозни мерки – електронна поща минава през няколко нива на филтрация, интернет връзката на служителите или е забранена или много силно ограничена, а използването на каквито и да било програми за комуникация като ICQ, Skype и други е абсолютно невъзможна. Тези мерки понякога създават сериозни неудобства на служителите, партньорите и клиентите, защото затрудняват и усложняват комуникацията им. Такива мерки често се оказват проблем и за потребителите – вече в почти всеки сайт, за да се изпълни елементарно действ