Айфон е много в едно: Айфон е телефон, компютър, музикална кутия и устройство за Интернет. Предлага го Епъл, или по-точно ще го предлага от юни 2007 г.

Вероятно всички, които са видели нещо от новия Айфон са поцъкали с език или са изразили радостта си по някакъв друг начин. Вероятно има и люде, които тръпнат и нетърпеливо чакат да си купят новата играчка, за да се изкефят, изфукат или пък и двете. Телефонът си заслужава. Реакцията ми след като гледах едноминутното филмче за провеждане на телефонен разговор беше – „За първи път виждам, телефон, който искам да имам“. Всичко изглежда помислено и направено. Разбира се има и кусури, но къде ли няма.

Мислите ми, че Айфон е добро устройство се потвърдиха от статията на Брус Тоназини*. Той също казва, че Айфон е изключителен продукт, по който има какво още да се прави.

Някои от хубавите неща (списъкът е съвсем повърхностен):

  • Multi-touch взаимодействие** – потребителят управлява взаимодействието си само с пръсти, пипайки по екрана, като новото е, че може да се ползват няколко пръста едновременно, сиреч може да се намали размера на един прозорец като се плъзнат палеца и показалеца един към друг, съответно да се увеличи, като се плъзнат в обратната посока.
  • Прелистване с ускорител – със сравнителна лекота може да се стигне до всеки елемент в даден списък, без значение от дължината на списъка. Например, пипвате в началото на списъка с контакти и го засилвате да се превърта нагоре – също както бихте завъртяли голямо колело. В зависимост от силата с която плъзнете пръста си, превъртате бързо 10, 50 или 200 контакта за едно и също време.
  • Провеждането на разговори, слаганането на разговор на изчакване и сливането на разговори изглеждат изчистени от ненужни и сложни елементи. Най-важното е, че телефонът показва какво се случва – сиреч дава навременна и правилна обратна връзка.
  • Чувствителност спрямо ориентацията – в зависимост как е обърнат телефонът, интерфейсът може да се извърта, за да показва клипчето, което тече в момента или сайта, който е зареден хоризонтално или вертикално. При снимане фотоапаратът ‘знае’ как е разположен телефонът и съответно при разглеждане след това извърта снимката в правилната посока.
  • Пълна клавиатура – клавиатурата е изцяло софтуерна и се появява само при нужда. Изглежда удобна, но трябва да се ‘пипне’, за да може да се прецени в действителност дали е така.
  • Есемесите са организирани като последователности от съобщения, като е обърнато специално внимание на визуалното разграничаване на изходящите и входящите съобщения в една дискусия – много удобно.
  • Ровенето в Интернет, пращането на поща, намирането на места с картите на Гугъл също изглеждат лесни и удобни. Стига да имате добър джоб, за да покривате сметките за Интернет, разбира се.

Има и какво да се критикува

  • Съобщенията са разделени на три и разположени на три различни места според технологията и вида – гласова поща, есемеси и имейл. Това не изглежда удобно.
  • Докато тече телефонен разговор може да пристигне ново повикване. Телефонът показва новото, но изцяло скрива текущото. Тъй като, за да се види кой се обажда текущият разговор трябва да бъде прекъснат – трябва човек да дръпне телефона от ухото си, за да погледне екрана – може да възниква объркване какво точно се случва.
  • Картите не показват къде се намираш сега, може би защото на телефона му лиспва ДжиПиЕс (GPS). Това не е голяма драма, когато човек знае къде се намира. В случаите, когато е в чужбина или в непознат град, тази липса наистина е неудобство.
  • Липсва външна клавиатура. Айфон е компютър, който може да замести домашния настолен компютър или лаптопа. Писането на повечко текст обаче е трудно с вградената софтуерна клавиатурка.
  • Липсва възможност за връзка към монитор или прожектор. С такава връзка, компютърът наистина може да се превърне в джобно устройство.

Хубав е Айфон. Очаквам ползването му да е удоволствие – още повече, че продуктите на Епъл се славят със своята ползваемост. Миниатюризацията продължава. Компютърът се смалява и става все по-удобен за ползване. Подчертавам ,че не гледам на това устройство като на телефон, а като на компютър. Затова съм и даже малко изненадан, че Епъл толкова се пънат да вземат търговската марка iPhone от Сиско, та дори и ходят на съд, вместо да измислят друго име (чудех се дали да предлагам имена, но се въздържах).

И още нещо
Освен всичко това Айфон е и много други работи – ако сте забравили да се избръснете сутринта или да си сложите червило, с Айфон няма нужда да се притеснявате – http://www.biertijd.com/mediaplayer/?itemid=1326.

От Сега казват, „Apple твърдят, че моделът изпреварва времето си с години, фактите говорят друго“
http://www.pressboard.info/preview.aspx?articleid=82311

* Брус Тоназини (Тог) е обаятелен лектор с дългогодищен опит като проектант на взаимодействие. Той е един от основателите на Нийлсен Норман Груп, заедно с Джейкъб Нийлсен и Доналд Норман. Много харесвам този човек и много съм научил от него. Статиите на личния му сайт www.asktog.com са богатство за всички занимаващи се с потребителско изживяване, позваемост и дизайн.

** Не знам как да преведа multi-touch на български. Възможни са „взаимодействие с пипане“ Ще се радвам на идеи и предложения.


Добавено 22 март 2008: Вижте и статията Айфон: по-лесен от Нокия, предпочитан пред Сони Ериксон.


2 comments

  1. Alexo56каза:

    Още един поглед за изумителните възможности на Multi-Touch: Multi-Touch Interaction Experiments – видеото е много интересно 🙂

Коментарите са изключени.