За да се прецени действителната достъпност на един сайт или интранет, той трябва да се тества от хора с увреждания. Когато става дума за потребителско изживяване, не е разумно безрезервно да се вярва на фирмата, която е разработила продукта – най-добре е да се направи проверка.

Заблудата за достъпността

Битува разбирането, че достъпността съществува във вакум и може да бъде оценявана, без да се имат предвид потребителите и техните задачи. Стриктното следване на техническите изисквания при правенето на сайтовете
достъпни не е гаранция за създаване на действително достъпни продукти.

Всеизвестното първо правило в достъпността е да се осигури алтернативен текст към изображенията, така че хората, които не могат да виждат картинките да могат да чуват описанията им. Не е достатъчно просто да има алтернативен текст. Трябва да решим какво точно да напишем, за да е максимално полезен. Именно тук на помощ идва ползваемостта.

Целта на достъпността е сайтът да бъде направен така, че повече потребители с увреждания да могат да си свършват работата в него, или да намират нужната им информация, или да купуват продуктите му.

Най-важна е лекотата на употреба

Често потребителите отказват да работят с информация и услуги, които не са ползваеми. Ако им е трудно да стигнат до съдържанието или се объркват и губят при ползване на даден продукт, те ще го зарежат, въпреки че текстът е показан според правилата за достъпност. Затова най-важното в един сайт са лесната навигация и разбираемото съдържание.

Когато искате да подобрите своя сайт за потребители с увреждания, достъпността е необходима но не достатъчна цел. Главната ви цел трябва да бъде да им помогнете да го ползват възможно най-добре. Фокусирайте се върху ползваемостта на сайта за хората с увреждания. Обърнете специално внимание на това, доколко дизайнът на сайта им помага да се справят с конкретните си задачи.

––––––––––––––––––-

Този текст пресъздава оригиналната статия в обобщен вид. Направен е от Лукрат с разрешението на автора. Точният адрес на оригиналната статия и името на автора са посочени в началото на обобщението. Правата върху оригиналната статия принадлежат на автора и, а правата върху обобщението, на Лукрат.