Решили сме да пробваме образите (Personas) като инструмент за опознаване на потребителите. Хубаво.

Претърскали сме документацията на маркетинга. Свързали сме се с двайсетина потенциални потребители. Прекарали сме една седмица в интервюта с тях. После за още една седмица сме обработили данните и изваяли образи за нашия продукт или услуга. Чудесно.

Остават някои въпроси. Дали в действителност образите, които сме описали представляват потребителите? Дали не сме залитнали твърде много в посока „цветни“ подробности и изтървали нещо важно? Дали правилно сме разпределили потребителите? Дали не е трябвало вместо 3 да направим 5 образа?

Когато срещнем потребител и го съпоставим с някой от образите, ще открием ли припокриване? 100 % не е възможно и не е нужно. Достатъчно е да можем да кажем, този потребител е в голяма степен като Играча (име на някой от образите ни), но има и доста от Добродушния Петърчо (друг наш образ).

Можем да валидираме образите, за да знаем, че имаме отговори на въпросите си. С други думи, можем да проверим дали това, което сме направили е онова, което е трябвало да направим.

Валидирането може да стане по няколко начина:

  1. Ползваме допълнителен аналитик, по възможност външен за проекта и екипа, който да мине през данните от проучването на потребителите и да ги оцени отново. Търсим еднаквости и разминавания. Ако пък имаме двама такива, чудесно.
  2. Интервюираме отново хора, които познават бизнеса и потребителите (stakeholders). Много ценни са хората от поддръжката и търговците, но не трябва да забравяме и ръководния персонал.
  3. Интервюираме и/или наблюдаваме действителни потребители и съпоставяме техните отговори и действия с тези, които произхождат от образите.
  4. Правим анкета (survey) и я пускаме сред потребителите. Това е най-трудният подход. Трудното идва от факта, че е трудно да се напишат правилните въпроси и да се подредят по правилния начин. Обикновено рискуваме да питаме едно, а потребителите да отговарят друго. 

    Ако все пак тръгнем с анкета, добре е да ползваме въпроси, които фокусират върху поведението. Освен това, добре е да питаме едно и също нещо по два или три различни начина – позволява после да сравним и да имаме по-обективен резултат.

Валидирането вероятно ще доведе до промени в образите. Те са живи и динамични, така както са живи и динамични потребителите. Някъде ще трябва да направим малки промени, другаде по-големи. При всички случаи, ще имаме по-добри образи и ще сме по-уверени, че познаваме потребителите си добре.

Повече за валидирането на образи и дълбочинни изследвания, в книгата на Стив Мълдър, Потребителят винаги е прав (Steve Mulder, The User Is Always Right).