Иконите са начин визуално да се илюстрира обект, действие или понятие и така да се спести място на екрана. Иконите са три вида:

• картинки (картини или снимки на обекти),
• линейни рисунки (конкретно представяне на изображения чрез линии),
• абстрактни рисунки (стилизирани начини за представяне на обекти, процеси и понятия).

Според изследване на Кунат, Корнел и Кисилка, изнесено от Хюман Факторс Интернашънъл (HFI) конкретните икони (линейните рисунки и картинките) подпомагат справянето със задачите най-добре при първо взаимодействие, както и след ползване в продължение на 20-30 минути. Сиреч, хората по-бързо и вярно разпознават иконата и предназанчението и, когато е реалистична картинка, отколкото когато е абстрактна рисунка.

Не е изненадващо. Резултатът означава, че за продукти, които се ползват рядко или от начинаещи потребители или за действия, които се извършват рядко спокойно може да се правят икони от снимки. Разделителните способности на мониторите са достатъчно добри и дори смалена, една снимка може да бъде добре разпознаваема. Разбира се, за голяма част от обектите и процесите снимки не може да се правят. Не ми идва на ума каква снимка ще има, например, на икона, изобразяваща действието препращане на писмо.

За жалост не става ясно дали иконите са толкова полезни и за дълговременно ползване. Твърди се, че потребителите постепенно се научават да ползват само иконите и спират да имат нужда от текста. Но това вероятно се отнася само до действия, които се ползват много често – например всички потребители на Майкрософт Офис (а и на други програми) познават добре иконата за запис на текущия документ и нямат нужда да видждат текста до нея. (Забавното е, че самата икона представлява дискета, а напоследък компютрите не ползват такива инструменти за записване.) Ако отидем една стъпка по-далеко, вероятно ще се окаже, че опитните потребители нямат нужда да виждат нито иконата, нито текста, а ползват клавишна комбинация – CTRL+S в случая със записване на документ. При по-рядко ползваните команди, вероятно никога не се стига до подобно научаване – задължително има нужда от текст.

Други неизвестности остават:

• Дали споменатите своиства на иконите се отнасят само за команди или и за елементи в списък? Струва ми се, че в списък, където иконата се ползва, за да покаже вида на обекта, много лесно и удобно може да се замени икона и текст само с икона. Представете си списък на превозни средства (коли, камиони, автобуси, джипове, велосипеди, та ако щете и каручки) – не е нужно след иконата за лек автомобил да пише лек автомобил. При по-абстрактни обекти, нещата са по-трудни. Например, в списък с хора от различни професии, някои се обозначават лесно – летец, лекар, леяр, но е трудно само с картинка да се обозначат програмист, тестер, документатор, адвокат, прокурор.
• Как влияе големината на иконите? От закона на Фиц знаем, че колкото по-малък е един обект на екрана, толкова по-труден е той за улучване. Съответно, по-големите икони ще са по-лесни за улучване, а сигурно и за забелязване. Също така се знае, че децата и възрастните хора имат нужда от по-едри обекти, значи, ако продуктът е предназначен за такива потребители, то иконите сигурно трябва да са по-едри.
• Как влияе цветовото разнообразие? В Уиндоус Експлорър във Виста – 2 коментирах, че шареността на иконите създава неудобства като прави по-трудно разпознаването на устройствата в компютъра.
• Каква е оптималната гъстота на ползване на икони – на всичко ли трябва да се слага икона, само на често използваните елементи, само на някои, според преценката на дизайнера? Верният отговор е различен в зависимост от контекста и предназначението, но както с всяко друго нещо, трябва умереност – много хубаво не е на хубаво – прекалено много икони претрупват екрана и създават усещане за обърканост.

Това са все особености, които трябва да се имат предвид при правенето и ползването на икони. Няма една единствена рецепта, затова, при всички случаи, най-добре е иконите в един сайт или програма да се тестват с потребители, за да се установи как и доколко вършат работа.