С пускането на последната версия на операционната система на Майкрософт се промени и основният инструмент за ползване на файловете в нея – Уиндоус експлорър (Windows Explorer). Това е изключително нужен инструмент, но последният му вариант според мен е стъпка назад в потребителското взаимодействие. В Майкрософт са успели да го направят по-шарен, по-труден за възприемане, по-неудобен и по-глупав. Тук споделям едно от наблюденията си. Имам желание да споделя и за десктопа, и за ограничения достъп до папките, и за други неща – живот и здраве да е, ще стане.
Уиндоус експлорър е програма, с която потребителят на операционната система Уиндоус може да достъпва и организира файловете си. Има различни видове файлове и съответно папките, които съдържат различни файлове, могат да бъдат настроени да показват подходяща информация за дадения вид файлове. В досегашните версии на Експлоръра, всички папки бяха с една и съща първоначална настройка и показваха едни и същи полета: име, големина, вид и дата на промяна на файла (дано не бъркам особено много). Ако някой иска, може да промени това за всички папки или за отделна папка.
Във вистенската версия има промяна. Вероятно при проектирането на продукта са задали няколко вида папки, като всеки вид има полета, които се показват по подразбиране. Или пък са заложили правила, по които Експлоръра да разпознава вида на файловете и според файловете, които преобладават в папката, да предлага определени полета. Не знам какво са мислили и измислили хората в Майкрософт, но сега почти за всяка отделна папка трябва изрично да казвам в какъв вид да се показва.
Например, за папки, които съдържат файлове от вид mp3, проектантите са решили, че трябва да показват име на парчето, изпълнител, албум, някакъв номер (обозначен с #), жанр и оценка или класация. Решили са и че всички файлове с формат mp3 трябва да се показват в папки с тези колони. Чудесно, обаче не всички емпетройки съдържат музика. Наскоро изтеглих едно интервю с Джефри Вийн. Както може да се уверите от картинката долу, според новия Уиндоус Експлорър, интервюто с Джефри Вийн е от жанра блус, от албума Бъдещето на приложенията за мрежата.
Снимка: При запис на файл от тип mp3, се показва информация, която не винаги е смислена: име на файла, изпълнител, албум, номер, жанр и оценка.
Решението не е особено хитроумно. Дори и да приемем, че повечето потребители ще си записват файлове, съдържащи музика, то не е много естествено да очакваме да се вълнуват от жанра и оценката. Какво толкова се интересува Митю Бирата от кой жанр е парчето на Металика или Гергана, което си е свалил – интересува го музиката, която получава. Да, за Мая Миглата, сигурно е важно колко звезди има парчето на Еминем, но преди да го изтегли – след като вече е решила да си го запише, това не е важно. Името на албума и изпълнителят са по-смислени, но отново не са особено подходящи полета. Всички папки с музика, които съм виждал по различни компютри на колеги и приятели са организирани по един и същи начин. Има една папка с името на изпълнителя, а под нея има папки за всеки негов албум или пък под една папка с определена година има под-папки с имената на изпълнители.
Разбира се има и хора, които се занимават професионално с музика и за тях е от значение, кой файл в какъв жанр е, но за тях са важни и ред други показатели, които стандартният подход на Експлорър не покрива. Такива хора твърде вероятно ползват и специализиран софтуер и едва ли половинчатото решение на Експлоръра ще им свърши работа.
Вероятно заложеният формат за показване на емпетройки е подходящ за музикални устройства, в които не е възможно или неудобно да се правят папки и всички парчета са изсипани на едно място. Но Уиндоус не е такова устройство или програма. Да, може да се ползва и за такива цели, но основното му предназначение е различно.
Дано в следващата версия на Уиндоус и Експлорър Майкрософт се справят по-добре. Ще разберем след 5-6 години. А дотогава ще слушаме блусовете на Джефри Вийн или може би рокенрола на Бойко Борисов (знам ли в какъв жанр би се появило интервю с него, записано като емпетройка).
–––
Вижте и Уиндоус Експлорър във Виста 2 – как навигацията става по-малко лесна.
И аз не мога да се „нарадвам“ на този експлорър. Единственото, което ми хареса в него, защото моите основни файлове са уърд и ексел, са таговете, които ползвам за текущите си файлове, преди да ги наредя по папките, като си приключа работата с тях. Слагам предварително таг с името на папката, в която трябва да влезе, след това ги селектирам по таг и си ги нареждам лесно. Но това за музиката е вярно, освен това има и други несъответствия и уж улесненото търсене не винаги е такова, защото, според мен, търсенето следва при задаване на нов критерий да започва отново във всички индексирани места, а не да продължава само оттук насетне (т.е. за всяко ново търсене или да рестартирам експлорър, което става с общо три кликвания – гасене, старт, експлорър или още по-лесно от клавиатурата, или да променям ръчно мястото на търсене, но задължително преди задаването на новия критерий, защото иначе ще трябва втори път да напиша критерия, тъй като като се смени мястото на търсене, автоматично критерият за търсене се изтрива.) Другата му слабост по повод търсенето е това, че не запазва, както беше в предишни версии, последните няколко търсения (критериите за това).